Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.
12 (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
© 1995-2005 by Bibliata.com