Revised Common Lectionary (Complementary)
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
2 Нека каже сега Израил, Че неговата милост трае до века.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се изпрати благоденствие.
26 Благословен да бъде оня, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
34 А те казаха: На Господа трябва.
35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
4 Господ Иеова ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; Всяка заран Той събужда, Събужда ухото ми, За да слушам като учащите се.
5 Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се резбунтувах, Нито се обърнах назад.
6 Гърба си дадох на биене, И бузата си на скубачите на косми; Не скрих лицето си от безчестие и заплювания.
7 Понеже Господ Иеова ще ми помогне. Затова не се смущавам, Затова съм втвърдил лицето си като кремък, И зная, че не ще бъда посрамен.
8 Близо е Оня, Който ме оправдава: Кой ще се съди с мене? нека застанем заедно. Кой ми е противник? нека се приближи при мене.
9 Ето, Господ Иеова ще ми помогне; Кой ще ме осъди? Ето, те всички ще овехтеят като дреха; Молец ще ги изяде.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_ 27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън, та плака горко.
63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
65 И много други хули изговориха против Него.
66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
23 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 който не беше се съгласил с намерението и делото им,_ 52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
23 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 И Пилат реши да изпълни искането им:
25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.