Revised Common Lectionary (Complementary)
55 О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.
2 Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто*
3 Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет Според верните милости, обещани на Давида.
4 Ето, дадох го за свидетел на племената, За княз и заповедник на племената,
5 Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; И народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, Заради Господа твоя Бог, И заради Светия Израилев, защото те е прославил,
6 Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;
7 Нека остави нечестивия пътя си, И неправедният помислите си, Нака се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.
8 Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ,
9 Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня+. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
10 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
13 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.