Revised Common Lectionary (Complementary)

99 (По слав. 98). Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.

² Господ е велик в Сион, И високо е издигнат над всичките племена.

³ Нека славословят Твоето велико и страшно име; <Бог> е свет.

⁴ И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти извършваш правосъдие и правда в Якова.

⁵ Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се пред подножието Му; Той е свет.

⁶ Моисей и Аарон <бяха> между свещениците Му, И Самуил между призоваващите името Му; Те призоваваха Господа, и Той ги слушаше.

⁷ В облачния стълб Той им говореше; Те опазиха свидетелствата Му И повеленията, <които> им даде.

⁸ Господи Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, Макар и мъздовъздател за делата им.

⁹ Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се в светия Му хълм, Защото Господ нашият Бог е свет.

⁶ Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.

⁷ Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.

⁸ А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

⁹ Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

¹⁰ И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте <там>, бяха <написани> на тях.

¹¹ (В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).

¹² А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол.

¹³ Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;

¹⁴ остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

10 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

² Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

³ Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!

⁴ А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И <ангелът> му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

⁵ И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

⁶ Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].

⁷ И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите <си> и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

⁸ и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.