Revised Common Lectionary (Complementary)
37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.
2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.
3 Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.
4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>
6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.
7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.
8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.
9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.
10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;
11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.
39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.
40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.
44 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}
2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
6 И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи.
7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?
16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
17 Но <Иосиф> рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
12 Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.
13 Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца.
14 Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.
16 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;
17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
© 1995-2005 by Bibliata.com