Revised Common Lectionary (Complementary)
138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите*.
8 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.
9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.
10 Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.
11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в галилейските синагоги.