Revised Common Lectionary (Complementary)
72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,
2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.
3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.
4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника
5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.
6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.
7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.
8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.
9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.
10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.
12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.
13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.
14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.
16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.
18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.
2 И във втората година от царуването на Навуходоносора, Навуходоносор видя сънища, <от които> духът му се смути и сънят побягна от него.
2 Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя.
3 И царят им рече: Видях сън; и духът ми се смущава за да разбера съня.
4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски, казвайки: Царю, да си жив до веки! кажи съня на слугите си, и ние ще явим значението <му>.
5 В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мене; ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени, и къщите ви ще се обърнат на бунища;
6 но ако явите съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му.
7 Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си, и ние ще явим значението му.
8 В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мене.
9 Обаче, ако не ми явите съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене додето се измени решението {Еврейски: времето.} <ми>. Кажете ми, прочее, съня, и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му.
10 Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа; защото няма цар, господар, или управител, който да е изискал такова нещо от врач, или вражар, или халдеец.
11 Това нещо, което царят изисква е мъчно; и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците {Еврейски: не е с плът.}.
12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниила.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време за да яви на царя значението на <съня>.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаила и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
20 Но вие не сте така познали Христа;
21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),
22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
23 да се обновите в духа на своя ум,
24 и да се облечете в новия човек, създаден по <образа на> Бога в правда и светост на истината.
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;
© 1995-2005 by Bibliata.com