Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
22 Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.
23 А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:
24 Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.
25 А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.
26 Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние чухме , и е останал жив?
27 Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.
28 И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.
29 Дано да има у тях такова сърце щото да се боят от Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та за благоденствуват вечно, те и чадата им!
30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.
31 А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.
32 Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.
33 Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, който ще притежавате.
4 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: 4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,
7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".
8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )
10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.