Revised Common Lectionary (Complementary)
54 (По слав. 43). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас*. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
5 Той ще въздаде зло върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.
7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.
24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?
25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.
27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода* догде си дойда с мир.
28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.
29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.
30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.
31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
32 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.
33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.
35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!
37 Така царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.
38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.
39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: 27 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте 31 също така и те сега се не покоряват.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.