Revised Common Lectionary (Complementary)
123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
16 Затова, ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред мене; Защото няма да те послушам.
17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици?
18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?
20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек, и на животно, На полските дървета, и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя;
23 Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате.
24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 Те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.
7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.
8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
9 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
11 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.