Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят, трябва да изпълняват заповедите на Бога и да пазят вярата си в Исус.“

¹³ Тогава чух глас от небето, който каза: „Запиши! Отсега нататък благословени ще са хората, които бяха в Господа, когато умряха“.

„Да — казва Духът, — така е. Сега те могат да отпочинат от тежкия си труд, защото делата им ще ги следват.“

Земната жътва

¹⁴ Тогава погледнах и видях пред себе си бял облак, а на облака седеше един, който приличаше на Човешки Син,^[a] със златен венец на главата и остър сърп в ръката. ¹⁵ След това от храма излезе друг ангел и извика високо към Този, който седеше на облака: „Хващай сърпа и жъни! Дойде времето за жътва — плодът на земята е узрял.“ ¹⁶ Седящият на облака размаха сърпа си над земята и реколтата беше ожъната.

¹⁷ После от храма в небето излезе още един ангел с остър сърп в ръката. ¹⁸ След това от олтара излезе друг, който имаше власт над огъня, и високо извика към онзи с острия сърп: „Хващай острия си сърп и обери гроздето от лозата на земята, защото гроздовете й са зрели“. ¹⁹ Ангелът размаха сърпа си над земята, обра гроздето й и го хвърли в големия лин^[b] на Божия гняв. ²⁰ Гроздето беше стъпкано в лина извън града. От лина потече кръв, достигна до юздите на конете и заля всичко в радиус от около триста километра.