Revised Common Lectionary (Complementary)

¹³ Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне. ¹⁴ Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“^{(A) 15} Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

¹⁶ Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. ¹⁷ Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле. ¹⁸ Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага. ¹⁹ За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, ²⁰ където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.