Revised Common Lectionary (Complementary)

Исус измива краката на учениците си

13 Беше преди празника Пасха и Исус знаеше, че е дошло времето да напусне този свят и да отиде при Отца. Той винаги бе обичал онези в света, които бяха негови, и сега им показа цялата си любов.

² Бяха седнали да вечерят. Дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда, сина на Симон Искариот, мисълта да предаде Исус. ³ Но Исус знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете му и че той от Бога е дошъл и при Бога ще се върне. ⁴ Той стана от масата и свали горната си дреха, взе една кърпа и я завърза на кръста си. ⁵ След това наля вода в един леген и започна да мие краката на учениците и да ги бърше с кърпата, завързана на кръста му.

⁶ Той стигна до Симон Петър, който му каза: „Господи, нима ти ще измиеш краката ми?“

⁷ Исус отговори: „Сега не разбираш какво правя, но по-късно ще разбереш.“

⁸ Петър му каза: „Никога няма да позволя да измиеш краката ми!“

А Исус отвърна: „Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.“

⁹ Тогава Симон Петър му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете и главата ми!“

¹⁰ Исус каза: „Когато човек се е изкъпал, цялото му тяло е чисто и трябва да измие само краката си. Вие сте чисти, но не всички.“ ¹¹ (Исус знаеше кой ще го предаде и затова каза: „Не всички сте чисти.“)

¹² След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: „Разбирате ли какво направих за вас? ¹³ Вие ме наричате „Учител“ и „Господ“ и сте прави, защото наистина съм такъв. ¹⁴ Както аз, вашият Учител и Господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си. ¹⁵ Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас. ¹⁶ Уверявам ви: слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща. ¹⁷ Като знаете тези неща и ги изпълнявате, ще бъдете благословени.