Revised Common Lectionary (Complementary)

Праведност пред Бога

5 Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с него чрез нашия Господ Исус Христос. ² Защото повярвахме в Христос, той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем, и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава. ³ Радостно се хвалим и с изпитанията си, защото знаем, че изпитанията раждат търпение, ⁴ а търпението — твърдост, която ражда надежда. ⁵ Надеждата няма да ни разочарова, защото Божията любов се изля в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни беше даден.

⁶ Още когато бяхме безсилни да се спасим, в нужното време Христос умря за нас, които живеехме против Бога. ⁷ Много малко хора биха умрели за някой друг човек, дори и ако той спазва изискванията на закона. Ако е наистина добър, може някой да се реши да умре за него. ⁸ Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас.

⁹ Сега, когато сме станали праведни чрез смъртта на Христос, то чрез него със сигурност ще се спасим от Божия гняв. ¹⁰ Защото, ако докато бяхме врагове на Бога, той ни помири със себе си чрез смъртта на Сина си, то със сигурност сега, когато сме помирени, ще ни спаси чрез живота на Христос. ¹¹ И това не е всичко: ние радостно се хвалим с онова, което Бог е направил чрез нашия Господ Исус Христос, чрез когото сега сме помирени с Бога.

⁵ И така, той пристигна в един град в Самария на име Сихар, близо до нивата, която Яков беше дал на сина си Йосиф. ⁶ Там се намираше кладенецът на Яков и Исус, уморен от пътуването, седна край него. Беше около обяд. ⁷ Една самарянка дойде на кладенеца да извади вода. Исус й каза: „Дай ми да пийна малко вода!“ ⁸ (В същото време учениците му бяха отишли в града да купят храна.)

⁹ Самарянката го попита: „Как така ти, който си юдеин, искаш вода от мен, самарянката?“ (Юдеите не общуват със самаряните.^[a])

¹⁰ Исус й отговори: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“

¹¹ Жената каза: „Господине, откъде ще вземеш тази жива вода? Кладенецът е дълбок, а ти нямаш дори ведро. ¹² Нима си по-велик от Яков, нашия праотец, който ни е дал този кладенец? Самият той е пил от него, синовете и животните му — също!“

¹³ Исус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. ¹⁴ Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“

¹⁵ Жената му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не изпитвам никога повече жажда и за да не трябва да идвам тук за вода.“

¹⁶ Той й каза: „Иди, извикай съпруга си и се върни тук.“

¹⁷ Жената отговори: „Аз нямам съпруг.“

Исус й каза: „Права си, като казваш, че нямаш съпруг. ¹⁸ Пет пъти си се омъжвала, а мъжът, с когото живееш сега, дори не ти е съпруг. Това, което каза, е истина.“

¹⁹ Жената отвърна: „Господине, виждам, че си пророк. ²⁰ Нашите деди са се покланяли на Бога на този хълм, а вие, юдеите, твърдите, че трябва да се покланяме в Ерусалим.“

²¹ „Повярвай ми, жено! — каза й Исус. — Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца. ²² Вие, самаряните, се покланяте на нещо, което не разбирате. Ние, юдеите, разбираме на какво се покланяме, защото спасението идва от юдеите. ²³ Но идва времето — то вече е настъпило — когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух^[b] и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. ²⁴ Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“

²⁵ Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде, този, когото наричат Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко.“

²⁶ „Аз съм този — каза й Исус. — Аз, който разговарям сега с теб.“

²⁷ В този момент учениците на Исус се върнаха от града и се учудиха, че той говори с жена. Но нито един от тях не го попита: „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“

²⁸ Жената остави стомната си, върна се в града и каза на хората: ²⁹ „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм извършила през живота си. Да не би той да е Месията?“ ³⁰ И хората излязоха от града и отидоха при него.

³¹ В същото време учениците на Исус го молеха: „Учителю, хапни нещо!“

³² Но той отговори: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“

³³ Тогава учениците му започнаха да се питат: „Дали някой не му е донесъл нещо за ядене?“

³⁴ Исус им каза: „Храната ми е това да изпълнявам волята на Онзи, който ме е изпратил, и да завърша делото, което ми е дал. ³⁵ Вие често казвате: „Още четири месеца и после — жътва.“ А аз ви казвам: отворете очите си и погледнете полята. Те са узрели за жътва. ³⁶ Този, който жъне, вече е възнаграден и събира реколта за вечен живот, така че сеячът може да се радва заедно с жътваря. ³⁷ Има истина в поговорката: „Един сее, а друг прибира плодовете.“ ³⁸ Аз ви изпратих да прибирате плодове, за които не сте се трудили. Други хора се трудиха, а вие се облагодетелствате от техния труд.“

³⁹ Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“ ⁴⁰ Те отидоха при Исус и го помолиха да остане с тях. И той остана там два дни ⁴¹ и много други хора повярваха, като чуха думите му.

⁴² Те казаха на жената: „В началото повярвахме заради твоите думи, но сега вярваме, защото сами го чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“