Revised Common Lectionary (Complementary)
17 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?
3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?
4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.
7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?
95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
3 Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,
9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
5 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
© 1995-2005 by Bibliata.com