Revised Common Lectionary (Complementary)

2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

² Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

³ Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

⁴ Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

⁵ Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

⁶ Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

⁷ Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

⁸ Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

⁹ Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

¹⁰ Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

¹¹ Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

¹² Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

² Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова.

³ Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова <с името> Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова.

⁴ Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си.

⁵ При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета.

⁶ Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби.

⁷ Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари.

⁸ И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова.

⁹ И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея.

8 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

² служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

³ Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.

⁴ А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;

⁵ (които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", <му> каза <Бог>, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

⁶ но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

⁷ Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.