Revised Common Lectionary (Complementary)

¹³ До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята. ¹⁴ Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина. ¹⁵ Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там. ¹⁶ Но те копнееха за по-добра — тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син, ¹⁸ за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“^{(A) 19} Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.

²⁰ Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше. ²¹ Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.

²² Защото вярваше, в края на живота си Йосиф говори за излизане на израелтяните от Египет и даде наставления какво да правят с тленните му останки.