Revised Common Lectionary (Complementary)

123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

² Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

³ Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

⁴ Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

² Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

³ Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

⁴ Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

⁵ Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

⁶ Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

⁷ Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

⁸ Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

⁹ Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

¹⁰ Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

¹¹ Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

¹⁶ Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

¹⁷ Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

¹⁸ Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

¹⁹ И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

²⁰ И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>

²¹ защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.