Revised Common Lectionary (Complementary)
Притча за сеяча и семената
(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)
4 Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:
5 „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. 6 Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. 7 Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. 8 Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“
Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“
9 Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.
10 А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че
„да гледат,
но да не виждат;
да слушат,
но да не разбират“.(A)
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center