Revised Common Lectionary (Complementary)

Юдеите и закона

¹⁷ А ти, който наричаш себе си юдеин и уповаваш на закона, и се гордееш с взаимоотношението си с Бога, ¹⁸ и знаеш каква е волята му и кое е наистина важно, защото законът ти го казва, ¹⁹ и си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак, ²⁰ че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина, ²¹ защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш? ²² Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите? ²³ Ти, който се хвалиш със закона, защо срамиш Бога, като нарушаваш неговия закон? ²⁴ Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците.“^(A)

²⁵ Обрязването има смисъл, ако спазваш закона, но ако го нарушаваш, все едно че никога не си бил обрязан. ²⁶ Ако необрязан човек изпълнява изискванията на закона, все едно че е обрязан. ²⁷ Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.

²⁸ Не е истински юдеин онзи, който е юдеин само външно, нито обрязването на тялото е истинско обрязване. ²⁹ Истински юдеин е онзи, който е юдеин вътрешно, и истинското обрязване е в сърцето и е извършено от Духа, а не от писания закон. Похвалата, която такъв човек получава, идва не от хората, а от Бога.