Revised Common Lectionary (Complementary)

Идването на Святия Дух

2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, ¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. ¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

¹⁴ защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. ¹⁵ Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва,^[a] Отче!“ ¹⁶ и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. ¹⁷ И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.

Идването на Святия Дух

2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, ¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. ¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

⁸ Филип му каза: „Господи, покажи ни Отца и това ще ни е достатъчно.“

⁹ Исус отговори: „Филипе, аз съм с вас толкова време, все още ли не ме познаваш? Който е видял мен, е видял Отца. Как можеш да кажеш „Покажи ни Отца“? ¹⁰ Нима не вярваш, че аз съм в Отца и Отец е в мен? Думите, които ви говоря, не идват от мен, а Отец, който живее в мен, върши своите дела. ¹¹ Вярвайте ми, когато казвам, че съм в Отца и Отец е в мен. Ако не, тогава вярвайте заради самите дела. ¹² Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца. ¹³ И ще направя всичко, което поискате в мое име, така че Отец да се прослави чрез Сина. ¹⁴ Ако ме помолите нещо в мое име, ще го изпълня.

Обещанието за Святия Дух

¹⁵ Ако ме обичате, ще се подчинявате на заповедите ми. ¹⁶ Аз ще помоля Отца и той ще ви даде друг Защитник,^[a] който да е с вас завинаги — ¹⁷ Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.

²⁵ Казах ви всичко това, докато все още съм с вас, ²⁶ но Защитникът, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в мое име, ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казвал.

²⁷ Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Не ви го давам както дава светът. Не допускайте в сърцата си тревога и страх.