Revised Common Lectionary (Complementary)

93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ, и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.

² От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.

³ Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.

⁴ Господ, Който е на високо, Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.

⁵ Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.

²⁰ И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона {В 4 Цар. 22:12, Аховор.}, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

²¹ Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

²² И така, Хелкия и ония, които царят <беше определил>, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

²³ И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

²⁴ Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

²⁵ Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

²⁶ Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

²⁷ понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

²⁸ Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

²⁹ Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

³⁰ И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом.

³¹ И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

³² И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят <завета>. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

³³ И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

²⁵ И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁶ Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁷ И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸ той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁹ Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

³⁰ Защото видяха очите ми спасението,

³¹ Което си приготвил пред всички люде;

³² Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

³³ А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴ И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁵ да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶ Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷ и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

³⁸ И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.