Revised Common Lectionary (Complementary)
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)
28 След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. 29 Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. 30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. 31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32 Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. 33 Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34 Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ 35 Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. 36 Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. 37 Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38 „«Благословен да бъде царят,
който идва в името на Господа!(A)
Мир на небето
и слава във висините!»“
39 Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40 А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
Учете се от Христос на себеотрицание
5 Трябва да мислите както Христос Исус.
6 Макар и да бе Бог в самото си естество,
той не сметна, че равенството с Бога е нещо,
за което трябва да се държи здраво.
7 Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората.
И когато външно стана като човек,
8 той се смири и стана покорен до смърт
— до смърт на кръст.
9 Ето защо и Бог го издигна на най-високото място
и му даде името, което е над всички имена,
10 за да се преклонят с почит пред името на Исус всички
— и тези в небесата, и тези на земята, и тези под земята,
11 и всеки открито да признае, че Исус Христос е Господ
за слава на Бог Отец.
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Мк. 14:22-26; 1 Кор. 11:23-25)
14 Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите 15 и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра! 16 Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17 После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си. 18 Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19 После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“ 20 По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.[a]
21 Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка. 22 Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23 Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
Бъдете като слуги, не като господари
24 После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик. 25 А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат „благодетели на народа“. 26 Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява — като този, който служи. 27 Кой е по-велик — този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28 Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми. 29 Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам, 30 за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Мк. 14:27-31; Йн. 13:36-38)
31 Симоне, Симоне, слушай! Сатана поиска разрешение да ви пресее всички като жито. 32 Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си.“
33 А Петър отговори: „Господи, готов съм да ида с теб и в затвора, и на смърт!“
34 Но Исус му каза: „Казвам ти, Петре: преди петелът да пропее днес, ти три пъти ще отречеш, че ме познаваш.“
35 Тогава Исус им каза: „Когато ви изпратих без кесия, без торба, без обувки, липсваше ли ви нещо?“
„Не“ — отговориха апостолите.
36 Исус им каза: „Сега обаче, ако имате пари или торба, носете ги със себе си. Който няма нож, да продаде връхната си дреха и да си купи. 37 Писано е: „Поставиха го наравно с престъпниците.“(A) Казвам ви, че това трябва да се изпълни в мен. Всичко, което е писано за мен, сега се изпълнява.“
38 Учениците му казаха: „Ето, Господи, два ножа.“
„Достатъчно!“ — отговори Исус.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Мк. 14:32-42)
39 Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него. 40 Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41 След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли: 42 „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“ 43 Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус. 44 Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.[b] 45 Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал. 46 „Защо спите?“ — попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Мк. 14:43-50; Йн. 18:3-11)
47 Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48 Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“ 49 Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51 Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52 След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 53 Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:57-58,69-75; Мк. 14:53-54,66-72; Йн. 18:12-18,25-27)
54 Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние. 55 Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях. 56 Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57 Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“ 58 Малко след това друг човек видя Петър и каза: „И ти си един от тях.“
„Човече, не съм“ — отвърна му Петър.
59 След около час един друг започна да настоява: „Със сигурност този човек е бил с него, защото също е галилеец.“
60 Но Петър каза: „Човече, не зная за какво говориш.“
В този миг, докато той още говореше, пропя петел. 61 Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“, 62 излезе навън и горчиво заплака.
Хората се подиграват на Исус
(Мат. 26:67-68; Мк. 14:65)
63 Хората, които държаха Исус, започнаха да му се подиграват и да го бият. 64 Те завързаха очите му и му казваха: „Нали си пророк! Познай кой те удари!“ 65 И го обиждаха по много други начини.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:59-66; Мк. 14:55-64; Йн. 18:19-24)
66 На другия ден народните старейшини, главните свещеници и законоучителите се събраха и отведоха Исус в Синедриона, 67 където му казаха: „Ако ти си Месията, кажи ни.“
Исус им отговори: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате 68 и ако ви попитам, няма да ми отговорите. 69 Но от днес нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Всемогъщия Бог.“
70 Те всички казаха: „Значи ти си Божият Син, така ли?“ Исус отговори: „Вие сами казвате, че съм.“
71 Тогава те казаха: „Нима ни е нужно друго свидетелство? Сами го чухме от устата му!“
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [c]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(B) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[d]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[e]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(C) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Мк. 15:42-47; Йн. 19:38-42)
50-51 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие. 52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. 53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван. 54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото. 56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро.
В събота почиваха според заповедта.
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Мк. 15:1-5; Йн. 18:28-38)
23 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат. 2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
Пилат изпраща Исус при Ирод
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея. 7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време. 8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му. 9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше. 10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него. 11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат. 12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Мк. 15:6-15; Йн. 18:39–19:16)
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа 14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него. 15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание. 16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“ 17 [a]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“ 19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус. 21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха 24 и Пилат реши да изпълни молбата им. 25 Той освободи човека, когото искаха — този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство — и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Мк. 15:21-32; Йн. 19:17-27)
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха. 28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си, 29 защото идва времето, когато хората ще кажат: „Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!“ 30 След това ще кажат на планините: „Сринете се над нас!“, а на хълмовете: „Скрийте ни!“(A) 31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“[b]
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус. 33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия — от лявата му страна. 34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“[c]
А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му. 35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет 37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“ 38 А над него имаше надпис: това е царят на юдеите.
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда. 41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“ 42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед. 45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две. 46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“(B) и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени. 49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center