Revised Common Lectionary (Complementary)

⁹ На другия ден около пладне, когато приближаваха града, Петър се качи на покрива да се моли. ¹⁰ Той почувства силен глад и поиска да яде. Докато му приготвяха храната, изпадна в транс. ¹¹ Видя небето да се отваря и нещо, приличащо на голямо платнище, опънато в четирите края, да се спуска долу към земята. ¹² В него имаше всякакви земни животни, влечуги и небесни птици. ¹³ Тогава глас каза на Петър: „Стани, Петре, заколи и яж!“

¹⁴ Но Петър каза: „В никакъв случай, Господи! Никога не съм ял нечиста и осквернена храна.“^[a]

¹⁵ Гласът отново се обърна към него: „Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто.“ ¹⁶ Това се случи три пъти и после всичко бе вдигнато обратно в небето.

¹⁷ Междувременно хората, изпратени от Корнилий, разпитаха за къщата на Симон и докато Петър се чудеше над смисъла на своето видение, те застанаха пред портата ¹⁸ и силно извикаха: „В тази къща ли гостува Симон, наречен Петър?“

¹⁹ Петър все още си мислеше за видението, когато Духът му каза: „Чуй! Търсят те трима души. ²⁰ Стани, слез долу и тръгни с тях, без да се колебаеш, защото аз съм ги изпратил.“ ²¹ Петър слезе при мъжете и им каза: „Аз съм този, когото търсите. Защо сте дошли?“

²² Те отговориха: „Изпраща ни стотникът Корнилий, праведен и богобоязлив човек, уважаван от целия юдейски народ. Свят ангел му е казал да те покани в дома си и да чуе нещата, които имаш да кажеш.“ ²³ Петър покани хората да влязат и да останат да пренощуват.

На сутринта той се приготви и тръгна с тях заедно с няколко братя от Йопия.