Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело. ¹³ Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва. ¹⁴ Но техните умове бяха заслепени и дори до днес същото покривало остава, когато се чете Старият Завет. То не е свалено, защото може да се отмахне само чрез Христос. ¹⁵ И досега, когато се чете законът на Моисей, сърцата им остават с покривало, ¹⁶ но когато се обърнат към Господа, покривалото пада. ¹⁷ Този „Господ“, за когото говоря, е Духът, а там, където е Духът на Господа, има свобода. ¹⁸ Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.

Духовно съкровище в глинени делви

4 Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, ² а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога.

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)

²⁸ Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. ²⁹ Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. ³⁰ Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, ³¹ които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. ³² Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. ³³ А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“

³⁴ Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. ³⁵ От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“

³⁶ Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.

Исус освобождава момче от зъл дух

(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)

³⁷ На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. ³⁸ Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. ³⁹ Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. ⁴⁰ Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“

⁴¹ Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“

⁴² Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. ⁴³ Всички бяха смаяни от Божието величие.

Исус говори за своята смърт

(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)

Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: