Revised Common Lectionary (Complementary)

37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

² Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.

³ Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.

⁴ Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

⁵ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>

⁶ И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

⁷ Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.

⁸ Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.

⁹ Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

¹⁰ Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

¹¹ Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.

³⁹ Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.

⁴⁰ И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.

¹⁸ Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

¹⁹ Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰ И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

²¹ И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²² И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³ А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴ И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵ А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶ ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

²⁷ И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

²⁸ Единият излезе от мене и си рекох: Навярно <звяр> го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

²⁹ и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰ И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹ като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³² Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

³³ Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

³⁴ Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

⁵⁷ А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁸ Защото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.

⁵⁹ Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.