Revised Common Lectionary (Complementary)

120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

² Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

³ Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

⁴ Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

⁵ Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

⁶ Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

⁷ Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.

¹⁸ Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

¹⁹ Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

²⁰ Защото от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана, че> Седекия въстана против вавилонския цар.

25 И тъй, в деветата, година на <Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

² и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

³ А на деветия ден от <четвъртия> месец, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

⁴ отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже <побягнаха> през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и <царят> отиде по пътя за полето.

⁵ А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

⁶ И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, <именно>,

⁷ заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

⁸ А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

⁹ та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.

¹⁰ И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

¹¹ Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

¹² Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

¹³ А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

¹⁴ отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

¹⁵ Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.

¹⁶ <Колкото за> двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};

¹⁷ височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха размерите> и на втория стълб с мрежата.

¹⁸ Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

¹⁹ и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;

²⁰ и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

²¹ И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

²⁰ Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²¹ Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

²² Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²³ Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²⁴ Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁵ Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁶ И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

²⁷ защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁸ когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁹ Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

³⁰ Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³¹ Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³² Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³³ Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³⁴ Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.