Revised Common Lectionary (Complementary)

Благата вест за Христос

15 Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо ² и която ви носи спасение, ако запазите посланието ми в съзнанието си (освен ако не сте повярвали напразно).

³ Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, ⁴ и че бе погребан, а на третия ден — възкресен, както казват Писанията, ⁵ че се яви на Кифа,^[a] а след това на дванадесетте апостола. ⁶ След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви. ⁷ След това се яви на Яков и отново на всички апостоли ⁸ и най-накрая и на мен като на човек, роден преждевременно. ⁹ Аз съм най-незначителният сред апостолите и дори не съм достоен да се нарека апостол, защото преследвах Божията църква. ¹⁰ Но благодарение на Божията благодат аз съм това, което съм. И благодатта, която той прояви към мен, не бе напразна. Напротив: трудех се по-упорито от всички останали, въпреки че не аз го правех, а Божията благодат, която беше в мен. ¹¹ И така, дали ви проповядвам аз или те, това е, което всички проповядваме, и това е, в което вие повярвахте.

Исус призовава първите си ученици

(Мат. 4:18-22; Мк. 1:16-20)

5 Един ден Исус стоеше на брега на Генисаретското езеро,^[a] а около него хората се тълпяха, за да чуят Божието послание. ² Той забеляза две лодки на брега. Рибарите бяха отвън и перяха мрежите си. ³ Исус се качи в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да я отблъсне леко от брега. После започна да поучава народа от лодката.

⁴ Когато свърши да говори, Исус се обърна към Симон и каза: „Откарай лодката навътре в езерото и хвърлете мрежите си за улов.“

⁵ Симон отвърна: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме. Но щом ти казваш, ще хвърля мрежите.“ ⁶ Рибарите хвърлиха мрежите си, а когато ги изтеглиха, те бяха толкова пълни, че започнаха да се късат. ⁷ Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. Те дойдоха и двете лодки така се напълниха, че започнаха да потъват.

⁸ Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.“ ⁹ И той, и всички рибари с него се смаяха от богатия улов. ¹⁰ Синовете на Зеведей — Яков и Йоан — които работеха заедно със Симон, също бяха удивени.

Тогава Исус се обърна към Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък хора ще ловиш.“

¹¹ Рибарите изкараха лодките на брега, оставиха всичко и последваха Исус.