Revised Common Lectionary (Complementary)
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)
12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. 2 Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. 3 Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. 4 Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. 5 След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.
6 Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. 7 Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ 8 Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9 Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. 10 Нали сте чели Писанието:
«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
11 Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи.»“(A)
12 Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center