Revised Common Lectionary (Complementary)

16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

² Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.

³ В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

⁴ Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.

⁵ Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

⁶ За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

⁷ Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

⁸ Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

⁹ Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

¹⁰ Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

¹¹ Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

¹⁹ Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!

²⁰ Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,

²¹ чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори <достатъчна> храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,

²² това< дърво> си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.

²³ А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

²⁴ ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е

²⁵ да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще.

²⁶ А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, <значи>, че царството ще ти бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.

²⁷ Затова, царю, нека ти бъде угоден моя съвет да напуснеш греховете си чрез <вършене> правда и беззаконията си чрез <правене> благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти {Или: Се прости престъплението ти.}.

⁶ И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него,

⁷ вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.

⁸ Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните <учения> на света, а не по Христа.

⁹ Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството;

¹⁰ и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

¹¹ В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, <което е> от Христа, като съблякохте плътското тяло;

¹² погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

¹³ И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско <естество>, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления;

¹⁴ и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;

¹⁵ и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.