Revised Common Lectionary (Complementary)

²³ Другите свещеници бяха много, защото никой от тях не можеше да продължи своята служба, след като смъртта я преустанови. ²⁴ Но щом Исус живее вечно, значи неговото свещеничество е непреходно. ²⁵ Затова той може завинаги да спаси онези, които идват при Бога чрез него, защото винаги живее да се застъпва за тях.

²⁶ Такъв първосвещеник ни трябва — свят, невинен и чист, отделен от грешниците и въздигнат над небесата. ²⁷ Той, за разлика от другите първосвещеници, не е длъжен всеки ден да принася жертви първо за своите грехове, а после и за греховете на народа, защото той извърши това веднъж завинаги, когато принесе в жертва самия себе си. ²⁸ Законът поставя за първосвещеници хора с човешки слабости, а обещанието, изречено с Божието полагане на клетва, което стана след закона, постави за първосвещеник Сина, станал съвършен завинаги.

Исус излекува сляп човек

(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)

⁴⁶ След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. ⁴⁷ Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁸ Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁹ Исус се спря и каза: „Извикайте го.“

Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ ⁵⁰ Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.

⁵¹ Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“

„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.

⁵² Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.