Revised Common Lectionary (Complementary)
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
13 Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!
14 Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.
16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!
17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!
22 (A)Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.
23 (B)И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене – всички предводители на племената ви и вашите старейшини, 24 (C)и казахте: ‘Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив. 25 (D)А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем. 26 Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив? 27 (E)Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.’
28 И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: ‘Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро. 29 Дано имат все такова сърце, че да се боят от Мене винаги и да спазват всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и потомците им! 30 Иди и им кажи: «Върнете се в шатрите си!» 31 А ти остани тук при Мене и Аз ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш и които трябва да спазват в страната, която ще им дам да владеят.
32 (F)Постъпвайте точно така, както ви заповяда Господ, вашият Бог; не се отклонявайте нито надясно, нито наляво. 33 Ходете само по пътя, по който ви заповяда Господ, вашият Бог, за да бъдете живи и да благоденствате, и да останете дълго в земята, която трябва да завладеете.’“
Вярващите и Божието обещание
4 И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него, 2 защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра. 3 (A)А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света. 4 (B)Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“ 5 И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“ 6 И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство, 7 (C)Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“
8 (D)Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден. 9 Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден. 10 Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите. 11 И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.