Revised Common Lectionary (Complementary)

15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

² Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

³ Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,

⁴ Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;

⁵ Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

² Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

³ И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

⁴ А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

⁵ И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

⁶ И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

⁷ Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

⁸ Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

⁹ Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

¹⁰ сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

¹¹ Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

¹² Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

¹³ Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

¹⁴ Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴ А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸ понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.