Revised Common Lectionary (Complementary)
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
55 О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.
2 Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто {Еврейски: Тлъстината.}.
3 Приклонете ухото си и дойдете при Мене, Послушайте, и душата ви ще живее; И Аз ще направя с вас вечен завет <Според> верните милости, <обещани> на Давида.
4 Ето, дадох го за свидетел на племената, За княз и заповедник на племената.
5 Ето, ще призовеш народ, когото ти не познаваш; И народ, който не те познаваше, ще тича при тебе, Заради Господа твоя Бог, И заради Светия Израилев, защото те е прославил,
6 Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го докато е близо;
7 Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си, Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.
8 Защото Моите помисли не са <като> вашите помисли. Нито вашите пътища <като> Моите пътища, казва Господ.
9 Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.
8 През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:
2 Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,
7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.
9 А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
© 1995-2005 by Bibliata.com