Revised Common Lectionary (Complementary)

95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

² Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

³ Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

⁴ В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁵ Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁶ Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁷ Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

⁹ Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

¹⁰ Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹¹ Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

11 Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,

² И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.

³ И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.

⁴ Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.

⁵ А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

⁶ И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.

⁷ Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.

⁸ И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.

⁹ И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.

¹³ Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?

¹⁴ И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

¹⁵ Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

¹⁶ Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

¹⁷ защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.