Revised Common Lectionary (Complementary)

95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

² Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

³ Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

⁴ В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁵ Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁶ Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁷ Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

⁹ Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

¹⁰ Четиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹¹ Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

16 Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

² А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

³ и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

⁴ И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

⁵ И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

⁶ И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

⁷ Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

⁸ Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

⁹ Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

¹⁰ И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

¹¹ Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

¹² И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

¹³ Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

5 Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:

² Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

³ нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

⁴ И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

⁵ Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.