Revised Common Lectionary (Complementary)

Исус отново говори за смъртта си

(Мат. 20:17-19; Лк. 18:31-34)

³² Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: ³³ „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, ³⁴ които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Три дни по-късно той ще възкръсне.“

Исус излекува сляп човек

(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)

⁴⁶ След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. ⁴⁷ Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁸ Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁹ Исус се спря и каза: „Извикайте го.“

Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ ⁵⁰ Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.

⁵¹ Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“

„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.

⁵² Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.