Revised Common Lectionary (Complementary)

51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

² Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

³ Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

⁴ На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.

⁵ Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

⁶ Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.

⁷ Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

⁸ Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

⁹ Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

¹⁰ Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

¹¹ Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

¹² Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

¹⁵ Защото така каза Господ Иеова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте <това>;

¹⁶ А рекохте: Не, но ще побегнем с коне; Затова ще бягате; И: Ще яздим на бързи <животни>; Затова, и ония, които ви гонят, ще бъдат бързи.

¹⁷ Ще бягате, хиляда души от заплашването на едного Или от заплашването на петима, Догдето останете като разголено дърво на планински връх, И като знаме на хълм.

¹⁸ По тая причина Господ ще чака за да се смили за вас, И по тая причина ще се превъзнесе за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден; Блажени всички, които Го чакат.

4 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

² Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

³ Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

⁴ Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

⁵ а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

⁶ И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

⁷ <затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

⁸ Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

⁹ Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

¹⁰ Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

¹¹ Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

¹² Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

¹³ И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.