Revised Common Lectionary (Complementary)

107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.

² <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

³ Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

⁴ <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град

⁵ Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁶ Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁷ И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁸ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁹ Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

¹⁰ <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹¹ Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹² Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.

¹³ Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹⁴ Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁵ Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁶ Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

²² Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.

²³ После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).

²⁴ Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

²⁵ А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:

²⁶ Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

²⁷ После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

² Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³ Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

⁴ Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵ И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

⁶ а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.