Revised Common Lectionary (Complementary)

77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

² В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

³ Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

⁴ Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵ Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶ Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

⁷ Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

⁸ Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹ Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¹⁰ Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

¹¹ Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

¹² И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³ Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

¹⁴ Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

¹⁵ Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

¹⁶ Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

¹⁷ Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸ Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹ През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰ Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

30 Думите на Якеевия син Агур, Массовия <цар, Които> той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

² Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

³ <Понеже> не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

⁴ Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? <Кажи>, ако го знаеш!

⁵ Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.

⁶ Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.

⁷ Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

⁸ Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

⁹ Да не би да се преситя, и се отрека <от Тебе> и <да> кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И <да> употребя скверно името на моя Бог.

4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

² И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

³ И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

⁴ А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

⁵ Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

⁶ Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

⁷ Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

⁸ Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

⁹ Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

¹⁰ Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

¹¹ Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.