Revised Common Lectionary (Complementary)

46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

² Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

³ <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

⁴ Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

⁵ Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

⁶ Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

⁷ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

⁸ Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

⁹ Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

¹⁰ Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

¹¹ Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

²⁵ И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

²⁶ И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

²⁷ Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

²⁸ И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

46 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.

² И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

³ И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

⁴ Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти.

⁵ Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят;

⁶ събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

⁷ той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.

³³ А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

³⁴ Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁵ и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁶ Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁷ След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁸ И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁹ но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

⁴⁰ И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴¹ А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

⁴² И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.