Revised Common Lectionary (Complementary)

⁵ Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

⁶ Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁷ У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁸ Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁹ Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

¹⁰ Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

¹¹ Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹² И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

⁷ Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

⁸ Защото отворя ли уста, <не мога да не> викам; <Трябва да> викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става <Причина за> позор и присмех цял ден.

⁹ Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава <Неговото слово> става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

¹⁰ Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - <Думат> всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами <в някаква погрешка>, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

¹¹ Но Господ е с мене като мощен и страшен <защитник>; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹² Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

¹³ Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

3 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум,

² за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, <дадена> чрез <изпратените> вам апостоли.

³ Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват:

⁴ Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието.

⁵ Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата,

⁶ <но пак> посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина.

⁷ Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на <страшния> съд и погибелта на нечестивите човеци.