Revised Common Lectionary (Complementary)
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил*; защото, каза : От Господа го изпросих.
21 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.
23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
28 Затова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.
8 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,
2 служител на величието и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.
3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нуждно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася.
4 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона;
5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),
6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.
7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.
8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърдцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".
13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване.