Revised Common Lectionary (Complementary)
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.
2 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори той, И какво да отговоря на изобличителя си.
2 Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бързо.
3 Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.
5 При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като Шеол, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и обещанието в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите