Revised Common Lectionary (Complementary)

Делото на Павел в Солун

2 Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно, ² но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога. ³ Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого. ⁴ Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви. ⁵ Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това! ⁶ Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от някой друг, ⁷ въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни^[a] сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца. ⁸ Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи.

Най-важната заповед

(Мк. 12:28-34; Лк. 10:25-28)

³⁴ Но когато научиха, че Исус е накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха ³⁵ и един от тях, който познаваше добре закона, му зададе въпрос с цел да го изпита: ³⁶ „Учителю, коя заповед от закона е най-важна?“

³⁷ Исус отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!»^{(A) 38} Това е първата и най-важна заповед. ³⁹ И втората най-важна заповед е като първата: „Обичай ближния си както себе си!“^{(B) 40} Всичко в закона и писанията на пророците е основано на тези две заповеди.“

Давидов син ли е Месията

(Мк. 12:35-37; Лк. 20:41-44)

⁴¹ Тогава Исус се обърна с въпрос към събралите се фарисеи: ⁴² „Какво мислите за Месията? Чий син е той?“

Те отговориха: „На Давид.“

⁴³ Исус им каза: „Защо тогава, вдъхновен от Духа, Давид го нарича „Господ“, като казва:

⁴⁵ Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“ ⁴⁶ Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.