Revised Common Lectionary (Complementary)

Някои наставления

4 Братя и сестри, обичам ви и жадувам да ви видя, вие ми носите радост и ме карате да се гордея с вас. Следвайте твърдо Господа, както вече съм ви казвал.

² Моля Еводия и Синтихия за единомислие помежду им в Господа. ³ Моля и теб, мой верни съдружнико, да помогнеш на тези жени, които наред с Климент и останалите мои сътрудници се бориха заедно с мен за разпространяването на Благата вест и чиито имена са записани в книгата на живота.^[a]

⁴ Винаги се радвайте в Господа. Още веднъж ще го кажа: радвайте се!

⁵ И нека всички хора видят, че сте благоразумни. Господ е близо. ⁶ Не се тревожете за нищо, а винаги чрез молитва, молба и благодарност представяйте нуждите си пред Бога. ⁷ И мирът, идващ от Бога, мир, който надхвърля всяка човешка представа, ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус.

⁸ В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение. ⁹ Вършете онова, което сте научили, получили, чули или видели от мен, и Богът на мира ще бъде с вас.

Притча за сватбеното празненство

(Лк. 14:15-24)

22 Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза: ² „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син. ³ Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат. ⁴ Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“ ⁵ Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела. ⁶ Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили. ⁷ Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им. ⁸ След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни. ⁹ Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“ ¹⁰ Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.

¹¹ Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи. ¹² Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо. ¹³ Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“

¹⁴ Да, много са поканените, но малко са избраните.“