Revised Common Lectionary (Complementary)
133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал Благословението, - Живота до века.
29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.
30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.
33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
50 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.
2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,
3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:
5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.
6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,
8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.
10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък* Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.
11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото , което е оттатък* Иордан, се наименува Авел-мисраим+.
12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;
13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.
14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
13 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това 14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
22 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.
15 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.