Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. ¹³ Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, ¹⁴ защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. ¹⁵ Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „Авва,^[a] Отче!“ ¹⁶ и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. ¹⁷ И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава като неговата.

Бъдещата слава

¹⁸ Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена. ¹⁹ Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. ²⁰ Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, ²¹ че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

²² Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. ²³ И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. ²⁴ Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? ²⁵ Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

Притча за пшеницата и плевелите

²⁴ След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. ²⁵ Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. ²⁶ Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. ²⁷ Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: „Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?“

²⁸ Стопанинът отговорил: „Някой враг е направил това.“

Слугите попитали: „Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?“

²⁹ Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. ³⁰ Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“

Исус обяснява притчата за плевелите

³⁶ Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“

³⁷ Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. ³⁸ Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. ³⁹ Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света,^[a] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.

⁴⁰ Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. ⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. ⁴² Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!