Revised Common Lectionary (Complementary)
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
13 Така ми рече Господ: Иди та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста си, но във вода не го туряй.
2 И тъй, купих пояса, според Господното слово, и опасах го на кръста си.
3 И Господното слово дойде към мене втори път и рече:
4 Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата.
5 Прочее, отидох та го скрих при Ефрат, според както ми заповяда Господ.
6 И подир много дни Господ ми рече: Стани та иди при Ефрат, и вземи оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там.
7 Тогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото гдето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше нищо.
8 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:
9 Така казва Господ: Също тъй ще разваля гордостта на Юда И голямата гордост на Ерусалим.
10 Тия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, Които ходят според упоритостта на своето сърце, И следват други богове, за да им служат и да им се кланят, Ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо.
11 Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Изреилев дом И целия Юдов дом, казва Господ, За да Ми бъдат люде и име, Хвала и слава; но не послушаха.
13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи мантията Си Гръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса.
5 После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.