Revised Common Lectionary (Complementary)
102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
17 А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет.
18 Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени.
19 И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.
20 И като тръгнаха от Сикхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
21 И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.
22 Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнания стълб нощем.
17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.
19 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.
23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.
24 И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.
25 мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?
27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?
29 Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.
31 А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,
32 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.
37 Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".